Турция гласува за президент и парламент: ще бетонира ли Ердоган властта си
Турция гласоподава на предварителни избори за президент и парламент.
Близо 60 млн. турски жители имат право да дадат гласа си.
Основният въпрос е дали президентът Реджеп Тайип Ердоган и ръководената от него Партия на справедливостта и развиването (ПСР) ще си запазят шампионата. Изборите са изключително значими след извършения предходната година референдум, който дава на президента още повече пълномощия. Президентът ще поеме и функционалностите на премиера.
В момента Реджеп Ердоган също има немалка власт, изключително след несполучливия опит за прелом през лятото на 2016 година След това в страната беше въведено изключително състояние, което по-късно беше удължавано няколко пъти. В последните дни Анкара разгласи, че то ще бъде анулирано след изборите.
След опита за прелом над 55 000 души бяха задържани, а други над 107 000 души - военни, служители на реда, съдии, учители и други, бяха уволнени поради хипотетични връзки с обвинявания за уредник на преврата Фетхуллах Гюлен.
Изборите трябваше да се проведат през 2019 година, само че през април Ердоган разгласи предварителни избори на 24 юни. Според специалистите една от аргументите за това е девалвацията на турската лира, която може да утежни икономическата обстановка в Турция и да понижи поддръжката за ПСР. В същото време опозицията укрепи позициите си и набира престиж.
Турските жители в чужбина към този момент имаха опция да дадат гласа си. Те направиха това сред 7 и 19 юни. От изнесените данни стана ясно, че изборната интензивност е била по-висока от предстоящото.
Социологическите изследвания показаха, че Ердоган може би няма да успее да завоюва нужните му 51% от гласовете и ще би трябвало да се яви на балотаж. Ако се стигне до втори тур, той ще се организира на 8 юли.
Социолозите считат, че партията на Ердоган може да загуби парламентарното си болшинство след вота.
Политолозите означават, че в този момент турската съпротива е доста по-обединена. Опозиционните водачи към този момент демонстрираха няколко анкети, показващи, че хората са изтощени от политиката на Ердоган. Противниците на Ердоган акцентират високите равнища на безработицата. Много от по-младите турци желаят и да се дистанцират от консервативните ислямски хрумвания, които президентът употребява.
Въпреки окуражителните знаци за опозицията обаче множеството социологически проучвания сочат победа за обединението сред ПСР на Ердоган и Партия на националистическото деяние, която сега е трета мощ в Народното събрание.
Срещу ръководещата партия се изправя коалиция Национален алианс, в която влизат Народнорепубликанска партия (НРП), учредена от Ататюрк, проислямистката Партията на щастието (ПнЩ), дясната Добра партия и дясноцентристката Демократическа партия.
Реален късмет да премине бариерата от 10% за влизане в турския парламент има и прокюрдската лява Демократическа партия на народите (ДПН). Има опасения, че Ердоган и поддръжниците му ще опитат да спрат или лимитират гласуването в регионите от страната, обитаеми най-вече с кюрдско население.
Изборите за парламент в Турция минават в един тур по пропорционална система.
След конституционната промяна от предходната година беше повишен броя на депутатите. След тези избори те към този момент ще бъдат 600, а не 500, както до момента.
Промени в изборните правила дадоха и повече пълномощия на силите за сигурност, които ще могат към този момент да влизат в секции и да водят гласоподаватели и наблюдаващи, в случай че има сигнал, че основават спънки на изборния развой.
По всичко наподобява, че Реджеп Ердоган и партията му ПСР ще завоюват нов мандат, макар очакванията на опозицията. Според социолозите има опция Ердоган да не бъде определен за президент на първи тур. Ако това се случи, най-вероятният му конкурент би бил издигнатият от НРП Мухарем Индже. Ако това се случи, Ердоган сигурно ще завоюва, безапелационни са изследванията.
Близо 60 млн. турски жители имат право да дадат гласа си.
Основният въпрос е дали президентът Реджеп Тайип Ердоган и ръководената от него Партия на справедливостта и развиването (ПСР) ще си запазят шампионата. Изборите са изключително значими след извършения предходната година референдум, който дава на президента още повече пълномощия. Президентът ще поеме и функционалностите на премиера.
В момента Реджеп Ердоган също има немалка власт, изключително след несполучливия опит за прелом през лятото на 2016 година След това в страната беше въведено изключително състояние, което по-късно беше удължавано няколко пъти. В последните дни Анкара разгласи, че то ще бъде анулирано след изборите.
След опита за прелом над 55 000 души бяха задържани, а други над 107 000 души - военни, служители на реда, съдии, учители и други, бяха уволнени поради хипотетични връзки с обвинявания за уредник на преврата Фетхуллах Гюлен.
Изборите трябваше да се проведат през 2019 година, само че през април Ердоган разгласи предварителни избори на 24 юни. Според специалистите една от аргументите за това е девалвацията на турската лира, която може да утежни икономическата обстановка в Турция и да понижи поддръжката за ПСР. В същото време опозицията укрепи позициите си и набира престиж.
Турските жители в чужбина към този момент имаха опция да дадат гласа си. Те направиха това сред 7 и 19 юни. От изнесените данни стана ясно, че изборната интензивност е била по-висока от предстоящото.
Социологическите изследвания показаха, че Ердоган може би няма да успее да завоюва нужните му 51% от гласовете и ще би трябвало да се яви на балотаж. Ако се стигне до втори тур, той ще се организира на 8 юли.
Социолозите считат, че партията на Ердоган може да загуби парламентарното си болшинство след вота.
Политолозите означават, че в този момент турската съпротива е доста по-обединена. Опозиционните водачи към този момент демонстрираха няколко анкети, показващи, че хората са изтощени от политиката на Ердоган. Противниците на Ердоган акцентират високите равнища на безработицата. Много от по-младите турци желаят и да се дистанцират от консервативните ислямски хрумвания, които президентът употребява.
Въпреки окуражителните знаци за опозицията обаче множеството социологически проучвания сочат победа за обединението сред ПСР на Ердоган и Партия на националистическото деяние, която сега е трета мощ в Народното събрание.
Срещу ръководещата партия се изправя коалиция Национален алианс, в която влизат Народнорепубликанска партия (НРП), учредена от Ататюрк, проислямистката Партията на щастието (ПнЩ), дясната Добра партия и дясноцентристката Демократическа партия.
Реален късмет да премине бариерата от 10% за влизане в турския парламент има и прокюрдската лява Демократическа партия на народите (ДПН). Има опасения, че Ердоган и поддръжниците му ще опитат да спрат или лимитират гласуването в регионите от страната, обитаеми най-вече с кюрдско население.
Изборите за парламент в Турция минават в един тур по пропорционална система.
След конституционната промяна от предходната година беше повишен броя на депутатите. След тези избори те към този момент ще бъдат 600, а не 500, както до момента.
Промени в изборните правила дадоха и повече пълномощия на силите за сигурност, които ще могат към този момент да влизат в секции и да водят гласоподаватели и наблюдаващи, в случай че има сигнал, че основават спънки на изборния развой.
По всичко наподобява, че Реджеп Ердоган и партията му ПСР ще завоюват нов мандат, макар очакванията на опозицията. Според социолозите има опция Ердоган да не бъде определен за президент на първи тур. Ако това се случи, най-вероятният му конкурент би бил издигнатият от НРП Мухарем Индже. Ако това се случи, Ердоган сигурно ще завоюва, безапелационни са изследванията.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ